What, I wonder, does the reader know of large families?…

““What, I wonder, does the reader know of large families? More important, how much can he stand hearing on the subject, from me? I must say at least this much: If you're an older brother in a large family (particularly where, as with Seymour and Franny, there's an age difference of roughly eighteen years), and you either cast yourself or just not very advertently become cast in the role of local tutor or mentor, it's almost impossible not to turn into a monitor, too. But even monitors come in individual shapes, sizes, and colors. For example, when Seymour told one of the twins or Zooey or Franny, or even Mme Boo Boo (who was only two years younger than myself, and often entirely the Lady), to take off his or her rubbers on coming into the apartment, each and all of them knew he mostly meant that the floor would get tracked up if they didn't and that Bessie would have to get out the mop. When I told them to take off their rubbers, they knew I mostly meant that people who didn't were slobs. It was bound to make no small difference in the way they kidded or ragged us separately. Но, питам се, какво знае читателят за многочислените семейства? И което е по-важното, ще изтърпи ли не друг, а аз да му обясня този въпрос? Мога да кажа поне следното: ако си по-голям брат в многочислено семейство (в което разликата между Сиймор и Франи е горе-долу осемнайсет години) и сам си поел или някой е имал непредпазливостта да ти възложи ролята на наставник и опекун, почти невъзможно е да не се превърнеш и в надзирател. Но дори надзирателите се произвеждат в различни форми, размери и цветове. Така например, когато Сиймор кажеше на близнаците, на Зуи или Франи или дори на мадам Бу Бу (която е само две години по-малка от мен) да си събуват галошите, преди да влязат в апартамента, всеки от тях възприемаше думите му така: не се ли събуете, ще оставите стъпки по пода и после Беси ще трябва да се трепе с парцала. А когато аз им кажех да си събуят галошите, те го приемаха като обида: който не се събува е палачор. Оттук произтичаше и разликата в начина, по който те се шегуваха с него и с мен.””

— J.D. Salinger