““Then something terrible happened just as I got in the park. I dropped old Phoebe's record. It broke-into about fifty pieces. It was in a big envelope and all, but it broke anyway. I damn near cried, it made me feel so terrible, but all I did was, I took the pieces out of the envelope and put them in my coat pocket. They weren't any good for anything, but I didn't feel like just throwing them away. Then I went in the park. Boy, was it dark. И тогава, тъкмо стигнах до парка, се случи нещо ужасно. Изпуснах плочата на нашата Фийби. Разби се на хиляди парченца. Хем беше в голям плик и пак се разби. Едва не се разревах, дявол да го вземе, така ужасно ми стана, но все пак извадих парченцата от плика и ги сложих в джоба на палтото си. Не че нещо можеше да стане от тях, но просто ей така, не ми даваше сърце да ги хвърля. После влязох в парка. Братче, колко тъмно беше там… (Надя Сотирова) И тогава, тъкмо като влязох в парка, се случи нещо ужасно. Изтървах плочата на Фийбито и тя се начупи на петдесетина парчета. Беше в голям калъф, и въобще, обаче пак се натроши. Направо ми се приплака, толкова ужасно ми стана, обаче само извадих парчетата от калъфа и си ги напъхах в джоба на палтото. За нищо не ставаха вече, ама не ми се щеше да ги изхвърлям. После навлязох в парка. Мале, че тъмница. (Светлана Комогорова - Комата)””
